Откакто са били изобретени първите любителски апарати, фотографията се е превърнала в любимо занимание на мнозина. За някои правенето на снимки е само начин да увековечат моменти от личния си живот, докато други предпочитат да снимат обкръжаващия ги свят – случайни хора, природа, животни и т.н.

Вероятно сте забелязали, че снимките на хора, които не знаят, че са фотографирани, обикновено се получават много по-раздвижени и по-интересни от тези, на които човек е напрегнат и в очакване да бъде сниман. Лицата на хората, които позират за снимка в повечето случаи са напрегнати или са с глупави усмивки… Някои професионални фотографи използват умението си да накарат хората да добият естествена усмивка пред камерата. Някои психолози твърдят, че усмивката (както и снимките, на които човек е естествено усмихнат) е в състояние да предизвика положителни емоции в околните.

Разбира се, качеството на изображението не зависи само от обекта, който снимате, но и от качеството на фотоапарата. Професионалното фотографско оборудване дава възможност за улавяне на най-малките (но понякога много важно) детайли. Но дори и да разполага с такова оборудване, човек, който няма талант да вижда света по особен начин и да отбелязва необичайното в него, не може да създаде наистина интересни снимки. Но един талантлив фотограф чрез своите фотографии може да предаде радост и тъга, вдъхновение и мъка, болка и очакване…

Ето защо при организирането на тържествени събития се канят професионални фотографи с необходимото оборудване. Но повечето от нас разполагаме с любителски фотоапарати или както още ги наричат „сапунерки“. В най-добрия случай някои използват цифров фотоапарат. Често снимаме нашите близки и приятели, затова добре знаем от опит, че е груба грешка да ги караме да гледат в обектива или да изискваме от тях пресилени усмивки. Хубавите снимки стават тогава, когато се изчака подходящия момент и се снима неочаквано. Ефектът е забележителен. Ако се съмнявате, просто опитайте!