Сутрин
През първите два часа след изгрев слънце светлината се променя бързо. Слънцето може да разсее мъглата или да я създаде (поради изпаренията през студените месеци). В края на на лятото прозрачността на въздуха може би най-голяма сутрин. Слабите изпарения от мокрите пътни настилки, реките и езерата могат да бъдат много ефективни. Ако през нощта е валяло, на сутринта слънчевите лъчи могат да накарат мокрите растения и улиците (които обикновено изглеждат скучни и непривлекателни) да заблестят. Детайлите могат да се видят достатъчно ясно, но с увеличаване на разстоянието пейзажът става все по-светъл и замъглен. Тази е една от възможностите за предаване на третото измерение в двуизмерните фотографии.

През тези ранни часове цветовете (цветовата температура) на светлина се променя от топло светложълто със златист оттенък
към топло неутрално. На снимките, направени в ранните сутрешни часове, човешката кожа изглежда много гладка. Това е така, защото през нощта кожата се стяга и сутрин лицето изглежда по-свежо.

Обед
Продължителност на подходящото осветление зависи от годишното време и от географската ширина. В далечния север, където
слънцето никога не залязва, но и не се издига високо над хоризонта, подобна светлина има по цял ден и през по-голямата част от нощта. В умерените ширини (45°) доброто осветление трае няколко часа, но позицията на слънцето се променя. През
зимата слънцето може да се намира ниско през целия ден и в продължение на четири часа в средата на деня да
даде най-голяма яркост. През лятото също има няколко „идеални“ часа – два часа сутрин и два часа след обяд, с
„мъртъв“ период между тях.

В тропическите и екваториалните райони обедното слънце създава само неудобства с почти безполезната си светлина.
Причината отчасти се дължи на горещината, на естеството на пътищата и белите сградите, които отразяват светлината. Едва когато слънцето започне да залязва, ситуацията се променя. Температурата продължава да е висока още около час, тъй като тя зависи от редица фактори, след което започва да се понижава.

Следобед и вечер
Тъй като през деня въздухът абсорбира влагата от земята или нагрятата през деня вода, следобед се променя цветът а светлината(спектралният състав) се променя. Топлият въздух има повече влага, но когато слънцето започне да залязва, въздухът престава да бъде в състояние да задържа влагата. Тогава тя се кондензира под формата на капчици с много малки размери. Когато температурата рязко спадне, се образува мъгла, особено над морето.

Влагата и прахта разпръскват лъчите на светлината. Когато слънцето е високо, сините лъчи се разпръскват и се абсорбират от червените, а цветовата температура става по-висока от нормалната. Проявяващата се на снимките метална синева рядко изглежда привлекателна.

Залез и полуздрач
Залезите са обект на снимки и източник на светлина. По време на залеза на слънцето започва да блести през леки облаци или мъгла и постепенно придобива по-топла окраска (по-ниска цветова температура). Те се характеризират със специфичен тип осветление. В този случай става въпрос за най-ниската позиция на слънцето, когато атмосферата пречупва и отразява кратковълновото излъчване (синьо) и пропуска дълговълновото излъчване (червено). В резултат на това се наблюдават по-гладки тонове и впечатляващи цветови комбинации.

Здрач
Светлината след залез слънце, първоначално наподобява слънчевата светлина по обяд, но бързо се превръща в напълно синя. Това е периодът на полумрак, който оставя червени облаци, осветени от залязващото слънце. Именно по това време се наблюдават най-резките цветови контрасти. Над морето цялата западната част на небето може да разсейва жълто-червена светлина и да поддържа здрача много „топъл“. Уличното осветление, светлинните витрини, огънят и фойерверките са в перфектна хармония с тъмната светлина и изглеждат много по-добре по това време, отколкото в пълна тъмнина.